11 янв. 2011 г., 00:07

Кажи ми...

1.2K 0 10

КАЖИ МИ...

(откъс от поема)

 

 

Кажи ми защо Архимед,

откривател на толкова много неща -

дори и на лоста,

със който човекът строи

и

руши,

не сложил е камък

в основите слаби на моста,

по който минават

човешки души?

Бил казал, че може да вдигне земята,

но камъка все пак не успял.

А ти неуморно прехвърляш мостове,

над буйно течащи реки,

в чиито пенливи и мръсни води

ни дебнат със зинала паст

чудовища, сякаш от ада дошли.

 

Нерядко предлагаш за размисъл

загадъчни,  питащи теми,

които вълшебно преливат в дъга.

С безбройни нюанси  дъгата е пълна,

с вълнуващи сцени и фон.

Но често пристига тъгата,

поглъща дъгата –

оставяйки мъка, понякога стон.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По моста на душите не бива да минават съжаленията и въздишките-премъдър бил е Архимед-усмихва ни се днес чрез твоя стих-дойдох, видях,почувствах и помислих,и ... простих!
    Благодаря!

  • Браво!
    Силен и повдигащ стих!
    Архимед може и да го чете сега в някой друг свят!
    !!!
  • ... и малко, много мъничко дъжд,
    спасява честта на силния мъж!
    Поздравления, Христо, за философския стих и за това, че си намерил "опорна точка" да подигнеш костите на Архимед!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Интересно...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...