13 mar 2012, 11:43

Кажи ми...

1.5K 1 22


Нежно ще галиш ли с пръсти косите ми,
с устни ще вземеш ли болката моя,
дето дълбае отдавна душата ми
и ме оставя без дъх и без воля.
Ще ме обичаш ли толкова силно,
както мечтаехме някога тайно?
Или без думи, с дъх ще ме милнеш -
полъхнал ветрец от нейде незнайно.
Нежно ще галиш ли с пръсти косите ми,
даже когато от студ побелеят?
Или, премръзнали от дългото лутане,
душите ни бедни в безкрая се слеят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Монка!Обич, и радост да те съпътстват винаги!
  • Колко пъти го четох и все по - силно усещам въздействието му!
    Хареса ми и ме зареди с нежност!
    Успех ти желая!
  • Благодаря на вълците!Особено на единия!
  • много нежно, Усмивчице...
    един от най хубавите ти стихове...за което те прегръщам силно...и много нежно!!!
  • Щото си ласкава Ласка, затова така го виждаш...
    Благодаря ти!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...