Нежно ще галиш ли с пръсти косите ми,
с устни ще вземеш ли болката моя,
дето дълбае отдавна душата ми
и ме оставя без дъх и без воля.
Ще ме обичаш ли толкова силно,
както мечтаехме някога тайно?
Или без думи, с дъх ще ме милнеш -
полъхнал ветрец от нейде незнайно.
Нежно ще галиш ли с пръсти косите ми,
даже когато от студ побелеят?
Или, премръзнали от дългото лутане,
душите ни бедни в безкрая се слеят.
© Валка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
