29 dic 2007, 13:10

Кажи ми, ако искаш да ме изоставиш!

  Poesía » Otra
2K 1 31
Кажи ми, ако искаш да ме изоставиш,
не ми се слушат повече лъжи.
Сърцето за истината настоява,
чрез нея по-малко го боли.
Ако е така, не ме наричай любима,
щом при теб отсъства любовта.
Не се безпокой: и предишният си замина,
и ме остави сама в нощта.
Тръгвай си, додето имам сили,
за да скрия от теб своят плам.
На ума и тялото не се заповядва,
и това е най-големият ми срам.
Вземи си всичките прекрасни думи,
казвани в момент на дива страст.
Запомних ги, но сега ще ги изгубя
в душата, на най-долният пласт.
Забрави завинаги безумната ревност,
ако ме видиш с други мъже.
Сама ще съм, а и няма да е честно -
не е вече твое моето сърце.
Недей ми подава ръка, когато залитна,
нека ми се смее иронично света.
Не се нуждая от супермени и герои -
ще се справя сама с поредната клевета.
Недей се вглежда в очите ми - тъжните,
дори да видиш в тях сълзи.
Огледай се, те те обожават,
можеш да имаш всички жени.
Кажи ми, ако искаш да ме изоставиш!
Какво? Ти не искаш това?
Нима съм се лъгала и в сърцето ти я има?
Господи, в теб разцъфва любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....