29 дек. 2007 г., 13:10

Кажи ми, ако искаш да ме изоставиш!

2K 1 31
Кажи ми, ако искаш да ме изоставиш,
не ми се слушат повече лъжи.
Сърцето за истината настоява,
чрез нея по-малко го боли.
Ако е така, не ме наричай любима,
щом при теб отсъства любовта.
Не се безпокой: и предишният си замина,
и ме остави сама в нощта.
Тръгвай си, додето имам сили,
за да скрия от теб своят плам.
На ума и тялото не се заповядва,
и това е най-големият ми срам.
Вземи си всичките прекрасни думи,
казвани в момент на дива страст.
Запомних ги, но сега ще ги изгубя
в душата, на най-долният пласт.
Забрави завинаги безумната ревност,
ако ме видиш с други мъже.
Сама ще съм, а и няма да е честно -
не е вече твое моето сърце.
Недей ми подава ръка, когато залитна,
нека ми се смее иронично света.
Не се нуждая от супермени и герои -
ще се справя сама с поредната клевета.
Недей се вглежда в очите ми - тъжните,
дори да видиш в тях сълзи.
Огледай се, те те обожават,
можеш да имаш всички жени.
Кажи ми, ако искаш да ме изоставиш!
Какво? Ти не искаш това?
Нима съм се лъгала и в сърцето ти я има?
Господи, в теб разцъфва любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...