Кажи ми, майко, защо стоиш

                                пред света икона и молитва редиш

                                несресала коси, от годините посребрели,

                                в тъжни очи със сълзи напрели!

                                Заради тая ли пуста чужбина

                                където челядта ти отдавна замина,

                                остана ти в ден и здрач

                                на празния дом да бъдеш пазач?

                                С тях отлетя и твоят сън

                                чакайки с надежда телефонния звън

                                или долетяло някакси писъмце

                                да стопли доброто майчино сърце.

                               Сега се молиш, чакаш съдбата

                               да се смили над теб и децата,

                               в утрото, щом разпука се зората,

                               тихо да открехне за тях вратата.

                               Живи здрави да се върнат,

                               тебе, майко, нежно да прегърнат,

                               да срешат майчини коси посребрели,

                               да избършат майчини сълзи напрели.