26 февр. 2020 г., 22:13

Кажи ми, майко

705 0 1

                                Кажи ми, майко, защо стоиш

                                пред света икона и молитва редиш

                                несресала коси, от годините посребрели,

                                в тъжни очи със сълзи напрели!

      

                                Заради тая ли пуста чужбина

                                където челядта ти отдавна замина,

                                остана ти в ден и здрач

                                на празния дом да бъдеш пазач?

          

                                С тях отлетя и твоят сън

                                чакайки с надежда телефонния звън

                                или долетяло някакси писъмце

                                да стопли доброто майчино сърце.

      

                               Сега се молиш, чакаш съдбата

                               да се смили над теб и децата,

                               в утрото, щом разпука се зората,

                               тихо да открехне за тях вратата.

        

                               Живи здрави да се върнат,

                               тебе, майко, нежно да прегърнат,

                               да срешат майчини коси посребрели,

                               да избършат майчини сълзи напрели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...