Кажи ми, майко
Кажи ми, майко, защо стоиш
пред света икона и молитва редиш
несресала коси, от годините посребрели,
в тъжни очи със сълзи напрели!
Заради тая ли пуста чужбина
където челядта ти отдавна замина,
остана ти в ден и здрач
на празния дом да бъдеш пазач?
С тях отлетя и твоят сън
чакайки с надежда телефонния звън
или долетяло някакси писъмце
да стопли доброто майчино сърце.
Сега се молиш, чакаш съдбата
да се смили над теб и децата,
в утрото, щом разпука се зората,
тихо да открехне за тях вратата.
Живи здрави да се върнат,
тебе, майко, нежно да прегърнат,
да срешат майчини коси посребрели,
да избършат майчини сълзи напрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени