Feb 26, 2020, 10:13 PM

Кажи ми, майко

  Poetry » Other
701 0 1

                                Кажи ми, майко, защо стоиш

                                пред света икона и молитва редиш

                                несресала коси, от годините посребрели,

                                в тъжни очи със сълзи напрели!

      

                                Заради тая ли пуста чужбина

                                където челядта ти отдавна замина,

                                остана ти в ден и здрач

                                на празния дом да бъдеш пазач?

          

                                С тях отлетя и твоят сън

                                чакайки с надежда телефонния звън

                                или долетяло някакси писъмце

                                да стопли доброто майчино сърце.

      

                               Сега се молиш, чакаш съдбата

                               да се смили над теб и децата,

                               в утрото, щом разпука се зората,

                               тихо да открехне за тях вратата.

        

                               Живи здрави да се върнат,

                               тебе, майко, нежно да прегърнат,

                               да срешат майчини коси посребрели,

                               да избършат майчини сълзи напрели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...