23 mar 2021, 2:03

Кажи ми, нищожество

  Poesía
442 2 8

Почувства ли се силен за деня,
когато и заби шамар в лицето
и текна кръв от вишневата и уста,
която тя избърса от пердето?

Усещаш ли благо господство
впил във врата и ръцете?
Изпитваш ли ти задоволство
когато и мачкаш сърцето?

Спокойно спиш ли през ноща
до стенеща от болка снага?
Гризе ли те поне за малко съвестта,
че всяка вечер полужива ляга?

Харесва ли ти, че затвори
всичките и светли пътища
и като главорез жесток пороби
нейните  надежди за красиво бъдеще?

Прости ли си, за сетния и дъх,
на нежното и влюбено момиче,
което заплати с проляна кръв
защото те обичаше?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миночка, аз също съм против! Квазар- хубави редове! Валентин - много си прав! Пепи - не те разбирам, или ти мен!
  • Щом ти е любов... Мазохистка ако си, значи ти е добре.
  • Бисерка това ми напомни на наша близка,по същия начин понасяше насилие но намесата на органите, го изпрати на лечение, сега нещата са добре! Твърдо съм против, жените да си мълчат, живота е само и единствено наш!
  • Че институциите, понякога, си вършат работата през пръсти - това е факт. Но, много жертви на насилие не споделят, мълчат и търпят от срам и страх. Близките не подозират, институциите си прехвърлят топката една на друга и.. обикновено краят е фатален.
  • Излишни са тези въпроси, Бисерка.
    Подкрепям мнението на Ирина.
    Крайно време е много от институциите да не държат на щат хора, които когато влезе човек, обръщат монитора на компа, за да не стане ясно, че играят табла в работно време, а да решават проблеми като този!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...