23 мар. 2021 г., 02:03

Кажи ми, нищожество

443 2 8

Почувства ли се силен за деня,
когато и заби шамар в лицето
и текна кръв от вишневата и уста,
която тя избърса от пердето?

Усещаш ли благо господство
впил във врата и ръцете?
Изпитваш ли ти задоволство
когато и мачкаш сърцето?

Спокойно спиш ли през ноща
до стенеща от болка снага?
Гризе ли те поне за малко съвестта,
че всяка вечер полужива ляга?

Харесва ли ти, че затвори
всичките и светли пътища
и като главорез жесток пороби
нейните  надежди за красиво бъдеще?

Прости ли си, за сетния и дъх,
на нежното и влюбено момиче,
което заплати с проляна кръв
защото те обичаше?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миночка, аз също съм против! Квазар- хубави редове! Валентин - много си прав! Пепи - не те разбирам, или ти мен!
  • Щом ти е любов... Мазохистка ако си, значи ти е добре.
  • Бисерка това ми напомни на наша близка,по същия начин понасяше насилие но намесата на органите, го изпрати на лечение, сега нещата са добре! Твърдо съм против, жените да си мълчат, живота е само и единствено наш!
  • Че институциите, понякога, си вършат работата през пръсти - това е факт. Но, много жертви на насилие не споделят, мълчат и търпят от срам и страх. Близките не подозират, институциите си прехвърлят топката една на друга и.. обикновено краят е фатален.
  • Излишни са тези въпроси, Бисерка.
    Подкрепям мнението на Ирина.
    Крайно време е много от институциите да не държат на щат хора, които когато влезе човек, обръщат монитора на компа, за да не стане ясно, че играят табла в работно време, а да решават проблеми като този!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...