17 abr 2007, 11:41

Как 

  Poesía
820 0 4

 Как

 Като рана е жива - Сърцето. Отворена.
 Като стон посреднощен е мойта Душа.
 Като мъка кървяща - без нежност, отронена -
 като остров без хора е мойта съдба...

 Като скитник без покрив - мечтите прогонени;
 Като буря развихрят се чувствата в мен;
 Като тъмни съзвездия - очите отворени;
 Както Майка - Детето си, Чакам Бъдния Ден!
   
 26.02.2001

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??