Apr 17, 2007, 11:41 AM

Как

  Poetry
1K 0 4

 Как

 Като рана е жива - Сърцето. Отворена.
 Като стон посреднощен е мойта Душа.
 Като мъка кървяща - без нежност, отронена -
 като остров без хора е мойта съдба...

 Като скитник без покрив - мечтите прогонени;
 Като буря развихрят се чувствата в мен;
 Като тъмни съзвездия - очите отворени;
 Както Майка - Детето си, Чакам Бъдния Ден!
   
 26.02.2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...