КАК
Почакай, недей си тръгвай още.
Имам да ти казвам хиляди неща.
Как сърцето разби ми на парченца,
Как бях сама, сама в самота.
Колко много дни те чаках,
А при мен идваше само моята тъга.
Колко дни аз плаках
И дори не мога да ги преброя.
Как мъничко умирах с всяка следваща сълза
и как не издържах да боли така.
Будейки се, търсих само твоите очи
и страдах и исках да се върнеш ти.
Сега миналото аз проклинам,
Защото не мога да го променя.
Търсих причини да не те обичам,
но не намерих нито една.
© Наталия Симеонова Todos los derechos reservados