19 февр. 2011 г., 14:00

Как

1.1K 0 2

КАК

 

 

Почакай, недей си тръгвай още.

Имам да ти казвам хиляди неща.

Как сърцето разби ми на парченца,

Как бях сама, сама в самота.

 

Колко много дни те чаках,

А при мен идваше само моята тъга.

Колко дни аз плаках

И дори не мога да ги преброя.

 

Как мъничко умирах с всяка следваща сълза

и как не издържах да боли така.

Будейки се, търсих само твоите очи

и страдах и исках да се върнеш ти.

 

Сега миналото аз проклинам,

Защото не мога да го променя.

Търсих причини да не те обичам,

но не намерих нито една.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Припознах се в стиха ти!Останах безмълвна,върна ме назад във времето и ме трогна силно!
  • хубаво е

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...