19.02.2011 г., 14:00 ч.

Как 

  Поезия » Любовна
731 0 2

КАК

 

 

Почакай, недей си тръгвай още.

Имам да ти казвам хиляди неща.

Как сърцето разби ми на парченца,

Как бях сама, сама в самота.

 

Колко много дни те чаках,

А при мен идваше само моята тъга.

Колко дни аз плаках

И дори не мога да ги преброя.

 

Как мъничко умирах с всяка следваща сълза

и как не издържах да боли така.

Будейки се, търсих само твоите очи

и страдах и исках да се върнеш ти.

 

Сега миналото аз проклинам,

Защото не мога да го променя.

Търсих причини да не те обичам,

но не намерих нито една.

© Наталия Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Припознах се в стиха ти!Останах безмълвна,върна ме назад във времето и ме трогна силно!
  • хубаво е
Предложения
: ??:??