22 feb 2012, 11:44

Как 

  Poesía » De amor
708 0 4

Отдадох ти безсънните си нощи, 
преследвах твоя образ и в съня
и носех те във устните си още, 
в ръцете си, в косите си, в дъха. 
Копнеех за очите ти и чаках, 
макар да беше толкова далечен, 
летях, горях, страхувах се и плаках, 
а ти без думи просто ме отрече. 

А после те изгубих неусетно, 
сред стъпките на следващите дни... 
Но как така след думите последни 
сърцето ми не спира да кърви?

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??