Как
Отдадох ти безсънните си нощи,
преследвах твоя образ и в съня
и носех те във устните си още,
в ръцете си, в косите си, в дъха.
Копнеех за очите ти и чаках,
макар да беше толкова далечен,
летях, горях, страхувах се и плаках,
а ти без думи просто ме отрече.
А после те изгубих неусетно,
сред стъпките на следващите дни...
Но как така след думите последни
сърцето ми не спира да кърви?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
