etikki (Мариета Караджова)
100 82
22.02.2012 г., 11:44 ч.

Как 

  Поезия » Любовна
700 0 4

Отдадох ти безсънните си нощи, 
преследвах твоя образ и в съня
и носех те във устните си още, 
в ръцете си, в косите си, в дъха. 
Копнеех за очите ти и чаках, 
макар да беше толкова далечен, 
летях, горях, страхувах се и плаках, 
а ти без думи просто ме отрече. 

А после те изгубих неусетно, 
сред стъпките на следващите дни... 
Но как така след думите последни 
сърцето ми не спира да кърви?

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??