Feb 22, 2012, 11:44 AM

Как 

  Poetry » Love
705 0 4

Отдадох ти безсънните си нощи, 
преследвах твоя образ и в съня
и носех те във устните си още, 
в ръцете си, в косите си, в дъха. 
Копнеех за очите ти и чаках, 
макар да беше толкова далечен, 
летях, горях, страхувах се и плаках, 
а ти без думи просто ме отрече. 

А после те изгубих неусетно, 
сред стъпките на следващите дни... 
Но как така след думите последни 
сърцето ми не спира да кърви?

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??