11 oct 2008, 15:24

Как 

  Poesía » De amor
709 0 9

 

Как копнея да видя за миг
тези тъжно разтворени устни,
да почувствам стаения вик
и да вкуся солените сълзи.

Как копнея за тази душа
наранена, кървяща и тръпна -
изоставена, болна, сама
пред вратата ми тихо да чака.

Как копнея да чуя в нощта
този глас - обвиняващ и молещ -
да ме пита с горчива вина,
ще се върна ли някога вкъщи.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??