11.10.2008 г., 15:24 ч.

Как 

  Поезия » Любовна
722 0 9

 

Как копнея да видя за миг
тези тъжно разтворени устни,
да почувствам стаения вик
и да вкуся солените сълзи.

Как копнея за тази душа
наранена, кървяща и тръпна -
изоставена, болна, сама
пред вратата ми тихо да чака.

Как копнея да чуя в нощта
този глас - обвиняващ и молещ -
да ме пита с горчива вина,
ще се върна ли някога вкъщи.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??