Oct 11, 2008, 3:24 PM

Как 

  Poetry » Love
739 0 9

 

Как копнея да видя за миг
тези тъжно разтворени устни,
да почувствам стаения вик
и да вкуся солените сълзи.

Как копнея за тази душа
наранена, кървяща и тръпна -
изоставена, болна, сама
пред вратата ми тихо да чака.

Как копнея да чуя в нощта
този глас - обвиняващ и молещ -
да ме пита с горчива вина,
ще се върна ли някога вкъщи.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??