13 feb 2011, 12:06

Kaк aз не виждам нещата

  Poesía » Otra
1.4K 0 2

   Kaк aз не виждам нещата

 

  Кого лъжа?  Себе си ли?

  Какво искам?  Зная ли?

  Къде вървя без път?

  Мога ли да избирам - да.

  Какво избирам, Съдба!

  Кой е до мен в тези дни,

  желая ли, вярвам ли, искаш ли ти?

  Семейство, приятели, любов,

  желан без причина от емоциите зов.

  И някъде безпътно сега

  търси себе си човек в своя век

  с новите му странни и непознати страни,

  въртящи ни във вихъра на човешките дни.

  Всеки сам избира, Къде и Кога,

  далече или в своята страна,

  да бъде Какъв или Каква!

  С какво ще минава през всичко и всеки,

  как занапред, в бъдеще,

  ще премахва препятствията на своите пътеки.

  Някъде, някога всеки застава отстрани

  и гледа живота и осмисля собствените си дни...

  Как разбираш правилно ли си избрал,

  как разбираш така ли е трябвало

  да си живял.

  Как без да знаеш - тъжна и радостна

  песен пееш

  и по мелодията на музиката

  неусетно живота си живееш...!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...