13.02.2011 г., 12:06

Kaк aз не виждам нещата

1.4K 0 2

   Kaк aз не виждам нещата

 

  Кого лъжа?  Себе си ли?

  Какво искам?  Зная ли?

  Къде вървя без път?

  Мога ли да избирам - да.

  Какво избирам, Съдба!

  Кой е до мен в тези дни,

  желая ли, вярвам ли, искаш ли ти?

  Семейство, приятели, любов,

  желан без причина от емоциите зов.

  И някъде безпътно сега

  търси себе си човек в своя век

  с новите му странни и непознати страни,

  въртящи ни във вихъра на човешките дни.

  Всеки сам избира, Къде и Кога,

  далече или в своята страна,

  да бъде Какъв или Каква!

  С какво ще минава през всичко и всеки,

  как занапред, в бъдеще,

  ще премахва препятствията на своите пътеки.

  Някъде, някога всеки застава отстрани

  и гледа живота и осмисля собствените си дни...

  Как разбираш правилно ли си избрал,

  как разбираш така ли е трябвало

  да си живял.

  Как без да знаеш - тъжна и радостна

  песен пееш

  и по мелодията на музиката

  неусетно живота си живееш...!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...