Kaк aз не виждам нещата

  Кого лъжа?  Себе си ли?

  Какво искам?  Зная ли?

  Къде вървя без път?

  Мога ли да избирам - да.

  Какво избирам, Съдба!

  Кой е до мен в тези дни,

  желая ли, вярвам ли, искаш ли ти?

  Семейство, приятели, любов,

  желан без причина от емоциите зов.

  И някъде безпътно сега

  търси себе си човек в своя век

  с новите му странни и непознати страни,

  въртящи ни във вихъра на човешките дни.

  Всеки сам избира, Къде и Кога,

  далече или в своята страна,

  да бъде Какъв или Каква!

  С какво ще минава през всичко и всеки,

  как занапред, в бъдеще,

  ще премахва препятствията на своите пътеки.

  Някъде, някога всеки застава отстрани

  и гледа живота и осмисля собствените си дни...

  Как разбираш правилно ли си избрал,

  как разбираш така ли е трябвало

  да си живял.

  Как без да знаеш - тъжна и радостна

  песен пееш

  и по мелодията на музиката

  неусетно живота си живееш...!