13 февр. 2011 г., 12:06

Kaк aз не виждам нещата

1.4K 0 2

   Kaк aз не виждам нещата

 

  Кого лъжа?  Себе си ли?

  Какво искам?  Зная ли?

  Къде вървя без път?

  Мога ли да избирам - да.

  Какво избирам, Съдба!

  Кой е до мен в тези дни,

  желая ли, вярвам ли, искаш ли ти?

  Семейство, приятели, любов,

  желан без причина от емоциите зов.

  И някъде безпътно сега

  търси себе си човек в своя век

  с новите му странни и непознати страни,

  въртящи ни във вихъра на човешките дни.

  Всеки сам избира, Къде и Кога,

  далече или в своята страна,

  да бъде Какъв или Каква!

  С какво ще минава през всичко и всеки,

  как занапред, в бъдеще,

  ще премахва препятствията на своите пътеки.

  Някъде, някога всеки застава отстрани

  и гледа живота и осмисля собствените си дни...

  Как разбираш правилно ли си избрал,

  как разбираш така ли е трябвало

  да си живял.

  Как без да знаеш - тъжна и радостна

  песен пееш

  и по мелодията на музиката

  неусетно живота си живееш...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...