19 mar 2009, 17:56

Как да вярвам

  Poesía
1K 0 0

Отпивам поредна глътка отчаяние,

в цигарен дим прикриват се сълзите ми.

Едва ли за тебе нещо значи моето страдание,

а болката е вплетена дори в косите ми!

 

Косите ми, които за тебе бяха

по-нежни и любими от коприна!

Които по-силно от звездите грeeха,

които не си докосвал от година.

 

Да не би да ми намрази и очите,

в които се оглеждаше с копнеж?

За които всеки ден на Бог се молеше,

стискайки в ръцете свещ!

 

Истината е, че ме прие за даденост!

И в този миг ти толкова сгреши.

Кой те накара да повярваш, че ти си този,

който какво да прави с любовта ми може да реши?

 

И ето пак готов си любовта ми да заложиш,

на сълзи и самота обричаш ме!

Едва ли нещо повече можеш да предложиш!

И как да вярвам, че обичаш ме?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....