19 мар. 2009 г., 17:56
Отпивам поредна глътка отчаяние,
в цигарен дим прикриват се сълзите ми.
Едва ли за тебе нещо значи моето страдание,
а болката е вплетена дори в косите ми!
Косите ми, които за тебе бяха
по-нежни и любими от коприна!
Които по-силно от звездите грeeха,
които не си докосвал от година.
Да не би да ми намрази и очите,
в които се оглеждаше с копнеж?
За които всеки ден на Бог се молеше,
стискайки в ръцете свещ! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация