7 oct 2009, 1:36

Как искам.....

  Poesía » Otra
810 0 6

Как искам тази нощ да дойдеш

с букет огромен от цветя,

и да прошепнеш - мила, аз не мога

да те загубя да си позволя!

Заради житейските проблеми

теб жертвам а е грехота,

че близостта ми с тебе от край време

е лек за моята душа.

Ти въздухът си,който дишам,

ти си слънцето и вечността,

не мога даже да предричам

за друга във живота ми жена.

Без тебе ще съм като птица

сляпа във простора , без крила

да кацне не ще има жица

нито пък ще види светлина.

За туй прости ми , ако можеш

за сетен път ранимите слова,

оказа се, че аз не мога

по твойте да обичам правила.

Но аз наистина обичам

по начин свой, непроменим,

с пулсиращо сърце се вричам:

- животът ми без теб е съкрушим.

-----------------------------------

И както винаги, обикновено

за прошка склонна ще приема

думите ти откровени

за обич чиста, съкровена.

Защото ,  веч отдавна зная -

животът ми със тебе е съдба,

във нейните ръце е краят

или единствено в смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...