Как искам тази нощ да дойдеш
с букет огромен от цветя,
и да прошепнеш - мила, аз не мога
да те загубя да си позволя!
Заради житейските проблеми
теб жертвам а е грехота,
че близостта ми с тебе от край време
е лек за моята душа.
Ти въздухът си,който дишам,
ти си слънцето и вечността,
не мога даже да предричам
за друга във живота ми жена.
Без тебе ще съм като птица
сляпа във простора , без крила
да кацне не ще има жица
нито пък ще види светлина.
За туй прости ми , ако можеш
за сетен път ранимите слова,
оказа се, че аз не мога
по твойте да обичам правила.
Но аз наистина обичам
по начин свой, непроменим,
с пулсиращо сърце се вричам:
- животът ми без теб е съкрушим.
-----------------------------------
И както винаги, обикновено
за прошка склонна ще приема
думите ти откровени
за обич чиста, съкровена.
Защото , веч отдавна зная -
животът ми със тебе е съдба,
във нейните ръце е краят
или единствено в смъртта.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.