Да ме приласкаеш в нощите самотни,
да галиш с поглед моите очи
и после да отпиваш до забрава
вълшебен сок от радостни сълзи.
Да ни поеме бясно вихъра
на огнената страст и любовта
и да открием двама с тебе извора,
на прелестната младост на света
.
© Живка Иванова Todos los derechos reservados
Много хубав стих!