20 nov 2014, 19:02

Как искам...

  Poesía » Civil
781 0 8

 

 

Как искам да съм добър със всички

и те да са добри със мен,

като детенце, подаващо ръчички -

гушни ме, аз съм твоя слънчев ден!

Но не би, някак си не става,

разорах го тоз живот,

садих цветя, събирах плява,

като жокер служех за белот...

Само топлината в мен остана,

дори когато и аз греших,

/че безгрешни няма/,

днес обаче грешки не прощават -

душата ми сама ги опрощава в стих...

Как искам да съм добър,

да са ни истински очите,

завали ли, по двама под чадър

да прескачаме локви кални

                             и безсмислени...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даааам някак разбирам...ама много добре разбирам и представа нямаш Вале! То все някой ще те разбере погрешно и ще се отнесе погрешно, но здраве да е ! Преди добротата беше добродетел, сега повечето я третират като признак на слабост, съвсем се объркаха понятията и представите на хората. А даже не намирам източникът на това, кога стана така !!! Има и хора и Хора! Намират се!
  • Благодаря, приятелю! Поздрави и от мен!
  • Топлината се усеща винаги в твоите стихове... Поздравления!
  • Благодаря ви, че се отбихте на страничката ми, приятели /Светла, Ева, Стефан,Септ/! Стойна - и на теб може би трябва да благодаря за посланието, ако естествено не е за друг - аз не съм Никола. Поздрави на всички!
  • Никола, какво не се хареса сам ли? Прекрасен си вълшебнико-творец!
    Не падай духом - красота раздаваш, сърцето ти е пълно с любов!
    Единствен Бог е съвършен - за нас - похвално е, когато се стремим към съвършенство!
    Поздрав за творбата ти и лека нощ! Пиша ти 6 .

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...