20.11.2014 г., 19:02

Как искам...

773 0 8

 

 

Как искам да съм добър със всички

и те да са добри със мен,

като детенце, подаващо ръчички -

гушни ме, аз съм твоя слънчев ден!

Но не би, някак си не става,

разорах го тоз живот,

садих цветя, събирах плява,

като жокер служех за белот...

Само топлината в мен остана,

дори когато и аз греших,

/че безгрешни няма/,

днес обаче грешки не прощават -

душата ми сама ги опрощава в стих...

Как искам да съм добър,

да са ни истински очите,

завали ли, по двама под чадър

да прескачаме локви кални

                             и безсмислени...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даааам някак разбирам...ама много добре разбирам и представа нямаш Вале! То все някой ще те разбере погрешно и ще се отнесе погрешно, но здраве да е ! Преди добротата беше добродетел, сега повечето я третират като признак на слабост, съвсем се объркаха понятията и представите на хората. А даже не намирам източникът на това, кога стана така !!! Има и хора и Хора! Намират се!
  • Благодаря, приятелю! Поздрави и от мен!
  • Топлината се усеща винаги в твоите стихове... Поздравления!
  • Благодаря ви, че се отбихте на страничката ми, приятели /Светла, Ева, Стефан,Септ/! Стойна - и на теб може би трябва да благодаря за посланието, ако естествено не е за друг - аз не съм Никола. Поздрави на всички!
  • Никола, какво не се хареса сам ли? Прекрасен си вълшебнико-творец!
    Не падай духом - красота раздаваш, сърцето ти е пълно с любов!
    Единствен Бог е съвършен - за нас - похвално е, когато се стремим към съвършенство!
    Поздрав за творбата ти и лека нощ! Пиша ти 6 .

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...