20 нояб. 2014 г., 19:02

Как искам...

778 0 8

 

 

Как искам да съм добър със всички

и те да са добри със мен,

като детенце, подаващо ръчички -

гушни ме, аз съм твоя слънчев ден!

Но не би, някак си не става,

разорах го тоз живот,

садих цветя, събирах плява,

като жокер служех за белот...

Само топлината в мен остана,

дори когато и аз греших,

/че безгрешни няма/,

днес обаче грешки не прощават -

душата ми сама ги опрощава в стих...

Как искам да съм добър,

да са ни истински очите,

завали ли, по двама под чадър

да прескачаме локви кални

                             и безсмислени...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даааам някак разбирам...ама много добре разбирам и представа нямаш Вале! То все някой ще те разбере погрешно и ще се отнесе погрешно, но здраве да е ! Преди добротата беше добродетел, сега повечето я третират като признак на слабост, съвсем се объркаха понятията и представите на хората. А даже не намирам източникът на това, кога стана така !!! Има и хора и Хора! Намират се!
  • Благодаря, приятелю! Поздрави и от мен!
  • Топлината се усеща винаги в твоите стихове... Поздравления!
  • Благодаря ви, че се отбихте на страничката ми, приятели /Светла, Ева, Стефан,Септ/! Стойна - и на теб може би трябва да благодаря за посланието, ако естествено не е за друг - аз не съм Никола. Поздрави на всички!
  • Никола, какво не се хареса сам ли? Прекрасен си вълшебнико-творец!
    Не падай духом - красота раздаваш, сърцето ти е пълно с любов!
    Единствен Бог е съвършен - за нас - похвално е, когато се стремим към съвършенство!
    Поздрав за творбата ти и лека нощ! Пиша ти 6 .

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...