31 may 2007, 19:04

Как искам да те видя в този ден...

  Poesía
2.2K 0 9

                                             Сълзите днес са толкоз бистри,
                                             сълзи на радост и любов,
                                             защото детските очички чисти,
                                             пробуждат майчинския зов.

                                             Днес първи думички и стъпки,
                                             а утре вече весело ще тичаш,
                                             ще почнат ученическите тръпки,
                                             ще дойде време да обичаш.

                                             Как искам да те видя в този ден,
                                             когато най-красива си на бала
                                             и сватбата ти... Как без мен!
                                             Да видя, че щастлива си и бяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно е!!!!!!!!!! Ще я видиш по-щастлива и по-красива от колкото си представяш!
  • Мечтание в бяло.Много хубаво.Просто искрено "но как без мен" и хубаво.Браво.
  • Пожелавам ти да видиш всички щастливи моментиСигурна съм,че ще си най-дейната участничка в тях
  • Естествено,че ще я видиш Ани!
    Прекрасно емоционален стих!
  • Колко хубаво посвещение за най-скъпите същества!
    В три куплета - събраните в годините очаквания.
    И стиха ти е добре оформен. Браво, Ани.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...