Докога така ще продължавам ?
Не мога веч да съм сама,
да гледам влюбените и да се съжалявам,
че изпуснах любовта...

Аз имах твоето сърце
и мачках го милиони пъти,
безпощадно - с крака,с ръце,
свикнах и дори със сълзите ти скъпи.

Но не мога повече така
и когато аз наистина се влюбих,
ти на свой ред с моите чувства се подигра
и сърцето си там някъде по пътя изгубих...

Сега разбирам всичката ти мъка,
разбирам всичките сълзи,
но защо ми трябваше и аз да се излъжа?
За да може и мен да ме боли?

Но така е - всичко се връща
и ти нямаш правото да ми прощаваш
че аз бях глупава и те разбих,
недей себе си да обвиняваш.

Преди не беше толкова студен,
но с право се държиш така,
и все пак спомняй си понякога за мен -
и как изпуснах любовта...