19 ago 2006, 10:59

Как изпуснах любовта...

  Poesía
871 1 2
Докога така ще продължавам ?
Не мога веч да съм сама,
да гледам влюбените и да се съжалявам,
че изпуснах любовта...

Аз имах твоето сърце
и мачках го милиони пъти,
безпощадно - с крака,с ръце,
свикнах и дори със сълзите ти скъпи.

Но не мога повече така
и когато аз наистина се влюбих,
ти на свой ред с моите чувства се подигра
и сърцето си там някъде по пътя изгубих...

Сега разбирам всичката ти мъка,
разбирам всичките сълзи,
но защо ми трябваше и аз да се излъжа?
За да може и мен да ме боли?

Но така е - всичко се връща
и ти нямаш правото да ми прощаваш
че аз бях глупава и те разбих,
недей себе си да обвиняваш.

Преди не беше толкова студен,
но с право се държиш така,
и все пак спомняй си понякога за мен -
и как изпуснах любовта...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белослава Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...