Aug 19, 2006, 10:59 AM

Как изпуснах любовта...

  Poetry
867 1 2
Докога така ще продължавам ?
Не мога веч да съм сама,
да гледам влюбените и да се съжалявам,
че изпуснах любовта...

Аз имах твоето сърце
и мачках го милиони пъти,
безпощадно - с крака,с ръце,
свикнах и дори със сълзите ти скъпи.

Но не мога повече така
и когато аз наистина се влюбих,
ти на свой ред с моите чувства се подигра
и сърцето си там някъде по пътя изгубих...

Сега разбирам всичката ти мъка,
разбирам всичките сълзи,
но защо ми трябваше и аз да се излъжа?
За да може и мен да ме боли?

Но така е - всичко се връща
и ти нямаш правото да ми прощаваш
че аз бях глупава и те разбих,
недей себе си да обвиняваш.

Преди не беше толкова студен,
но с право се държиш така,
и все пак спомняй си понякога за мен -
и как изпуснах любовта...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Белослава Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...