Усещам твоя вкус солен,
но няма те до мен.
Усещам парфюма ти чудесен,
защо в душата ми е есен.
Скучно глупаво дори,
а лъжа те само, как боли.
Изгаря сърцето само,
иска само любов то.
Усмивката ти още пари
по мойте сълзи.
Целувките ти нежно ме докосват - чак боли,
а само миналото ми горчи.
Не казвай ми да спра да плача,
ти не знаеш как по теб се влача.
Не казвай да остана,
не отваряй пак старата рана.
© Ралица Велева Todos los derechos reservados