Как мен разби...
Усещам твоя вкус солен,
но няма те до мен.
Усещам парфюма ти чудесен,
защо в душата ми е есен.
Скучно глупаво дори,
а лъжа те само, как боли.
Изгаря сърцето само,
иска само любов то.
Усмивката ти още пари
по мойте сълзи.
Целувките ти нежно ме докосват - чак боли,
а само миналото ми горчи.
Не казвай ми да спра да плача,
ти не знаеш как по теб се влача.
Не казвай да остана,
не отваряй пак старата рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Велева Всички права запазени