21 feb 2021, 17:54

Как ми се иска... 

  Poesía » De amor
384 1 7

„И този дъжд! Как само опустяха улиците!

Изгубих дори на мисълта си нишката.

Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,

че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“

( Иринакис) Ирина Колева 

 

 

 

И този дъжд… Как опустяха улиците.

Мъгла. Сиво до равнодушие.

Ставам да залича на тъгата си, уликите

и да спра на душата  глухите звуци.

 

Боцкаш. Като вълнена блуза,

наметната върху голата кожа.

И  знам, че това е илюзия.

Но ми се прииска да мога,

 

да спра дъжда. Да върна времето,

в което  бях от живите по-жива.

Да изчезне сивото. Да светне небето.

Да нарисувам нова картина.

 

Да хукне към мен мисълта ти отново,

както винаги дръзка, гола, красива.

И в нея оцветени  в смешното  розово,

да бъдем известно време щастливи. 

© Ирен Todos los derechos reservados

Какво време! Какво време обрулено!
Как вали и намокри улиците!
Аз нямам претенции. Дявол го взел и него!
Да му мислят птиците, просяците и влюбените!
Аз ще седна на пода, ще взема кафе до себе си ...
  1514  38 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??