Как ми се иска...
„И този дъжд! Как само опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“
( Иринакис) Ирина Колева
И този дъжд… Как опустяха улиците.
Мъгла. Сиво до равнодушие.
Ставам да залича на тъгата си, уликите
и да спра на душата глухите звуци.
Боцкаш. Като вълнена блуза,
наметната върху голата кожа.
И знам, че това е илюзия.
Но ми се прииска да мога,
да спра дъжда. Да върна времето,
в което бях от живите по-жива.
Да изчезне сивото. Да светне небето.
Да нарисувам нова картина.
Да хукне към мен мисълта ти отново,
както винаги дръзка, гола, красива.
И в нея оцветени в смешното розово,
да бъдем известно време щастливи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Все права защищены
