velikataniki (Николина Милева)
207 6868
2 nov 2010, 21:26

Как никога не съм се раждала така сама 

  Poesía
747 0 14

Вече не помня виковете на пеперудите,

забравих и плача, роден от тях,

ни крясъците от страстта пробудени,

ни мълчаливите деца на твоя грях.

 

Забравих за летящите надежди

и безсилния порой на ревността,

за спомените и тъгите, смръщените вежди,

нацупените скули на страстта.

 

Забравих оправданията на очите

след ударите по изпитото сърце.

Любов ли днес тъй сляпо го наричате? -

юмрукът по лицето на едно дете.

 

Забравих да обичам и да бъда,

поканих прошката и може би простих.

Сега е време ти да ми прощаваш,

че с тази алчна обич те убих.

 

Защото те обичах без пощада

и нито миг не те пожалих в любовта,

и в гордостта се срутих до забрава-

(Как никога не съм се раждала така сама.)

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??