Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди
и безсилния порой на ревността,
за спомените и тъгите, смръщените вежди,
нацупените скули на страстта.
Забравих оправданията на очите
след ударите по изпитото сърце.
Любов ли днес тъй сляпо го наричате? -
юмрукът по лицето на едно дете. ...