Как никога не съм се раждала така сама
Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди
и безсилния порой на ревността,
за спомените и тъгите, смръщените вежди,
нацупените скули на страстта.
Забравих оправданията на очите
след ударите по изпитото сърце.
Любов ли днес тъй сляпо го наричате? -
юмрукът по лицето на едно дете.
Забравих да обичам и да бъда,
поканих прошката и може би простих.
Сега е време ти да ми прощаваш,
че с тази алчна обич те убих.
Защото те обичах без пощада
и нито миг не те пожалих в любовта,
и в гордостта се срутих до забрава-
(Как никога не съм се раждала така сама.)
© Николина Милева All rights reserved.
