Как никога не съм се раждала така сама
Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди
и безсилния порой на ревността,
за спомените и тъгите, смръщените вежди,
нацупените скули на страстта.
Забравих оправданията на очите
след ударите по изпитото сърце.
Любов ли днес тъй сляпо го наричате? -
юмрукът по лицето на едно дете.
Забравих да обичам и да бъда,
поканих прошката и може би простих.
Сега е време ти да ми прощаваш,
че с тази алчна обич те убих.
Защото те обичах без пощада
и нито миг не те пожалих в любовта,
и в гордостта се срутих до забрава-
(Как никога не съм се раждала така сама.)
© Николина Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
...,...,...
-
Как хубаво си го написала!
Браво и от мен, Ники!
Да!!! -
!!!
-
Поздрави,
Радко,
Йоана -
"Любов ли днес тъй сляпо го наричате? -
юмрукът по лицето на едно дете.
...
Сега е време ти да ми прощаваш,
че с тази алчна обич те убих.
Защото те обичах без пощада
и нито миг не те пожалих в любовта,
и в гордостта се срутих до забрава-
(Как никога не съм се раждала така сама.)"
Не знам дали правилно съм разбрала посланието:
Говорите по принцип за взаимоотношенията Родител-Дете в семейство,където родителят насилва детето си..и насилието е породено от обич? (Насилието е сравнено с родителска обич)
А иначе стихотворението е красиво
-
Излъчваш сила в безсилието на самотата. Поздрав!
-
Ей,Любо
-
Никиииии...........настръхнах....и сега,не вярвам ,че можеш ти да си сама!!!Поздрав и усмивки и добро настроение!!!
-
Удоволствие бе да прочета ....!
-
добро утро,Руме....рано пиле, рано пее
-
-
Тъжно, силно, затрогващо...
Поздрав, Ники! -
Прекрасен финал
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
