8 dic 2009, 12:03

Как с тъгата да се справя

  Poesía
1K 0 16

 

Тъга в душата ми скрибуца,

свири на раздрънкана китара.

Не искам вече да я слушам,

но как с нея да се справя.

 

Празен е листът хартия,

не искам да напиша тъжен стих.

И да го превърна в дневник,

отразил отново мрачен миг.

 

Как се пише светло и красиво,

когато облаци в теб витаят.

Като врабче сърцето се е свило

и нямо чувствата ридаят.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво зададен въпрос и неизбежна тъга от реалността породена. Лили, ако откриеш отговора, моля те сподели го ! Поздравления!!!
  • Боря се със същите демони...Как...поискай истински да продължиш...без него...
    Красотата е в теб!
  • Много е истински стихът ти, Лили !
    Въздействащ е !
    Поздравявам те !
  • Красив и нежен стих, с пожелание да няма тъга!!!
    Честит празник!!!
  • Честит празник, мила Лилия!
    бъди здрава и много щастлива...с обич.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...