Тъга в душата ми скрибуца,
свири на раздрънкана китара.
Не искам вече да я слушам,
но как с нея да се справя.
Празен е листът хартия,
не искам да напиша тъжен стих.
И да го превърна в дневник,
отразил отново мрачен миг.
Как се пише светло и красиво,
когато облаци в теб витаят.
Като врабче сърцето се е свило
и нямо чувствата ридаят.