Как с уроците на мама лесно става се голяма 2
- Мамо, твоето елече
мога ли да нося вече?
- Дълго е за теб, Росина.
Порасни и догодина
ще те уча да плетеш.
- Искам днес да ми дадеш
куки и кълбета прежда.
Може малка да изглеждам,
но не съм и бебе вече! -
дъщеря и твърдо рече.
- Бримки как ще ми броиш?
Може и да ги сгрешиш.
Хайде да броим до десет.
Тука Рори се намеси:
- Мамо, може ли и аз
Да броя със вас на глас?
- Да, момчето ми, ела!
Нямам право да деля
дъщеря от своя син.
Знай, на мен си ми любим
точно колкото на тати.
- Ти в гората ли го прати?
И защо отиде сам?
- Рори, аз това не знам,
но от вчера си настинал.
Нека гърлото ти мине
и ще му помагаш пак.
Виждам, че си син юнак!
Двамата я гледат мило,
сякаш в нея са открили
път към утрешния ден.
Всеки тук е защитен
от капаните в гората
и спокойни са децата.
- Как до десет се брои?
Аз съм стигнал само три.
- Мама днес ще ви научи.
Хайде, нека да се случи!
Цял следобед те броиха.
Даже и вода не пиха.
Но до вечерта и Рори,
и Росина асансьори
бяха станали. Приятно
бе до десет и обратно
ту нагоре, ту назад
с радост двама да броят.
- Умнички са ми децата,
как ми радват те душата! -
мама Меца проговори.
После викна силно: - Рори,
я ела ми помогни!
Тук стоят от много дни
куп нарязани дървета.
Да ги пренесем в мазето.
- Татко ще зарадвам, мамо!
Ще ги пренеса. Ти само
най-големите подреждай!
Пръв съм! И не се пререждай!
И така като в игра
цялото мазе събра
цепениците от двора.
Мечо портата отвори
и възкликна възхитен:
- Справили сте се без мен!
- Справихме се, още как!
Рори твой е син юнак! -
мама Меца го похвали
и в очичките запали
рой звездички засияли.
- Утре с тати ще вървим
ябълка да засадим
до оная круша дива.
Може и фиданка слива.
Който труд полезен дава
той блага ще притежава.
А пък, който мързелува,
гладен вкъщи ще студува!
Тези мамини уроци
са за малките мечоци
много важни. Разберете
и труда си не ценете.
. . .
Хайде, приказката май
тука слага своя край.
Ти пижамата обличай,
под завивка не надничай,
че е тъмно вече вън.
Време е, дете, за сън.
Следва; . . .
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дани, Бени, така ме радвате с коментарите си! Прегръщам ви! ❤️
-
Колко любов и грижа за децата и правилното им възпитание си събрала във всеки стих, Марийче! Браво!
-
"Но до вечерта и Рори,
и Росина асансьори
бяха станали. Приятно
бе до десет и обратно
ту нагоре, ту назад"...
Какво забавно сравнение
-
Ще дочакаш и следваща награда, знам аз!
Здравей, Марианка! ❤️ -
Ето, щастлива съм, че имам вече обратна връзка и чрез теб, Тео, знам, че приказките се приемат с интерес и от първокласници! Благодаря ти!
Гош,
Тези приказки във рими
станали са ти любими,
но когато свършат как
ще заспиваш, бе юнак? 🐻☀️ -
А от мене тук усмих,
супер е да си четя
тази приказка във стих!
(А аз, кога ще порастя? ) 😃🌹😃
Поздравявам те 😊🐻😊 -
Толкова се радвам, че си уважила детските ми приказки за сън, Мая! ❤️
Благодаря ти сърдечно! ❤️❤️❤️ -
Аз явно съм пропуснала началото на горската забава, но гледам че Марко натръшка дзверовете с по гълток Джони от зарана.
Мари, внасяш свежест! -
Цветенце, коментарът ти е толкова мил и зареждащ, че успя да стопли хладното и намръщено утро. Иска ми се всички да почувстват това, което ти си усетила и да го срещаме по-често в семействата си!
Благодаря ти, миличка! ❤️ ❤️❤️
Краси, за читателите ще има още десет истории, някои от които с продължение. Остават ми още две и дописвам книгата
Така че, вие няма да се разделите веднага с героите, които сте обикнали. Дано успея да подхранвам чувствата ви докрая все със същия интерес! ❤️❤️❤️ -
Поздравления Мария и за тази част! Идеите с мечетата са много интересни и забавни.
-
Толкова са симпатични всичките герои и някак оживяват в съзнанието ми. Пренасят ме в свят изпълнен с топлина, красота и взаимност. Ако можеше всички семейства да са като на Меца и Мецан, и малките меченца...Дано приказката достигне до повече деца и големи деца 😊, и да се вслушат в посланията... това би ни направило по-добри!
-
Пепи, благодаря ти! Беше ми лесно и увлекателно да я напиша, но да видим как ще се издава... Тревожно ми е...
-
Много хубава книжка би се получила, приятно и леко се чете,
БРАВО!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
