pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
27 сент. 2019 г., 19:19

Как с уроците на мама лесно става се голяма 2 

  Поэзия » Для детей
584 6 13

- Мамо, твоето елече

мога ли да нося вече?

- Дълго е за теб, Росина.

Порасни и догодина

ще те уча да плетеш.

- Искам днес да ми дадеш

куки и кълбета прежда.

Може малка да изглеждам,

но не съм и бебе вече! -

дъщеря и твърдо рече.

- Бримки как ще ми броиш? 

Може и  да ги сгрешиш.

Хайде да броим до десет.

Тука Рори се намеси:

- Мамо, може ли и аз

Да броя със вас на глас?

- Да, момчето ми, ела!

Нямам право да деля

дъщеря от своя син.

Знай, на мен си ми любим

точно колкото на тати.

- Ти в гората ли го прати?

И защо отиде сам?

- Рори, аз това не знам,

но от вчера си настинал.

Нека гърлото ти мине

и ще му помагаш пак.

Виждам, че си син юнак!

Двамата я гледат мило,

сякаш в нея са открили

път към утрешния ден.

Всеки тук е защитен

от капаните в гората

и спокойни са децата.

- Как до десет се брои?

Аз съм стигнал само три.

- Мама днес ще ви научи.

Хайде, нека да се случи!

Цял следобед те броиха.

Даже и вода не пиха.

Но до вечерта и Рори,

и Росина асансьори

бяха станали. Приятно

бе до десет и обратно

ту нагоре, ту назад

с радост двама да броят.

- Умнички са ми децата,

как ми радват те душата! -

мама Меца проговори.

После викна силно: - Рори,

я ела ми помогни!

Тук стоят от много дни

куп нарязани дървета.

Да ги пренесем в мазето.

- Татко ще зарадвам, мамо!

Ще ги пренеса. Ти само

най-големите подреждай!

Пръв съм! И не се пререждай!

И така като в игра

цялото мазе събра

цепениците от двора.

Мечо портата отвори

и възкликна възхитен:

- Справили сте се без мен!

- Справихме се, още как!

Рори твой е син юнак! - 

мама Меца го похвали

и в очичките запали

рой звездички засияли.

- Утре с тати ще вървим

ябълка да засадим

до оная круша дива.

Може и фиданка слива.

Който труд полезен дава

той блага ще притежава.

А пък, който мързелува,

гладен вкъщи ще студува!

Тези  мамини уроци

са за малките мечоци

много важни. Разберете

и труда си не ценете.

. . .

Хайде, приказката май

тука слага своя край.

Ти пижамата обличай,

под завивка не надничай,

че е тъмно вече вън.

Време е, дете, за сън.

 

Следва; . . .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дани, Бени, така ме радвате с коментарите си! Прегръщам ви! ❤️
  • Колко любов и грижа за децата и правилното им възпитание си събрала във всеки стих, Марийче! Браво!
  • "Но до вечерта и Рори,
    и Росина асансьори
    бяха станали. Приятно
    бе до десет и обратно
    ту нагоре, ту назад"...

    Какво забавно сравнение
  • Ще дочакаш и следваща награда, знам аз!
    Здравей, Марианка! ❤️
  • Ето, щастлива съм, че имам вече обратна връзка и чрез теб, Тео, знам, че приказките се приемат с интерес и от първокласници! Благодаря ти!
    Гош,
    Тези приказки във рими
    станали са ти любими,
    но когато свършат как
    ще заспиваш, бе юнак? 🐻☀️
  • А от мене тук усмих,
    супер е да си четя
    тази приказка във стих!
    (А аз, кога ще порастя? ) 😃🌹😃
    Поздравявам те 😊🐻😊
  • Толкова се радвам, че си уважила детските ми приказки за сън, Мая! ❤️
    Благодаря ти сърдечно! ❤️❤️❤️
  • Аз явно съм пропуснала началото на горската забава, но гледам че Марко натръшка дзверовете с по гълток Джони от зарана.
    Мари, внасяш свежест!
  • Цветенце, коментарът ти е толкова мил и зареждащ, че успя да стопли хладното и намръщено утро. Иска ми се всички да почувстват това, което ти си усетила и да го срещаме по-често в семействата си!
    Благодаря ти, миличка! ❤️ ❤️❤️
    Краси, за читателите ще има още десет истории, някои от които с продължение. Остават ми още две и дописвам книгата
    Така че, вие няма да се разделите веднага с героите, които сте обикнали. Дано успея да подхранвам чувствата ви докрая все със същия интерес! ❤️❤️❤️
  • Поздравления Мария и за тази част! Идеите с мечетата са много интересни и забавни.
  • Толкова са симпатични всичките герои и някак оживяват в съзнанието ми. Пренасят ме в свят изпълнен с топлина, красота и взаимност. Ако можеше всички семейства да са като на Меца и Мецан, и малките меченца...Дано приказката достигне до повече деца и големи деца 😊, и да се вслушат в посланията... това би ни направило по-добри!
  • Пепи, благодаря ти! Беше ми лесно и увлекателно да я напиша, но да видим как ще се издава... Тревожно ми е...
  • Много хубава книжка би се получила, приятно и леко се чете,
    БРАВО!!!
Предложения
: ??:??