Как с уроците на мама лесно става се голяма 2
- Мамо, твоето елече
мога ли да нося вече?
- Дълго е за теб, Росина.
Порасни и догодина
ще те уча да плетеш.
- Искам днес да ми дадеш
куки и кълбета прежда.
Може малка да изглеждам,
но не съм и бебе вече! -
дъщеря и твърдо рече.
- Бримки как ще ми броиш?
Може и да ги сгрешиш.
Хайде да броим до десет.
Тука Рори се намеси:
- Мамо, може ли и аз
Да броя със вас на глас?
- Да, момчето ми, ела!
Нямам право да деля
дъщеря от своя син.
Знай, на мен си ми любим
точно колкото на тати.
- Ти в гората ли го прати?
И защо отиде сам?
- Рори, аз това не знам,
но от вчера си настинал.
Нека гърлото ти мине
и ще му помагаш пак.
Виждам, че си син юнак!
Двамата я гледат мило,
сякаш в нея са открили
път към утрешния ден.
Всеки тук е защитен
от капаните в гората
и спокойни са децата.
- Как до десет се брои?
Аз съм стигнал само три.
- Мама днес ще ви научи.
Хайде, нека да се случи!
Цял следобед те броиха.
Даже и вода не пиха.
Но до вечерта и Рори,
и Росина асансьори
бяха станали. Приятно
бе до десет и обратно
ту нагоре, ту назад
с радост двама да броят.
- Умнички са ми децата,
как ми радват те душата! -
мама Меца проговори.
После викна силно: - Рори,
я ела ми помогни!
Тук стоят от много дни
куп нарязани дървета.
Да ги пренесем в мазето.
- Татко ще зарадвам, мамо!
Ще ги пренеса. Ти само
най-големите подреждай!
Пръв съм! И не се пререждай!
И така като в игра
цялото мазе събра
цепениците от двора.
Мечо портата отвори
и възкликна възхитен:
- Справили сте се без мен!
- Справихме се, още как!
Рори твой е син юнак! -
мама Меца го похвали
и в очичките запали
рой звездички засияли.
- Утре с тати ще вървим
ябълка да засадим
до оная круша дива.
Може и фиданка слива.
Който труд полезен дава
той блага ще притежава.
А пък, който мързелува,
гладен вкъщи ще студува!
Тези мамини уроци
са за малките мечоци
много важни. Разберете
и труда си не ценете.
. . .
Хайде, приказката май
тука слага своя край.
Ти пижамата обличай,
под завивка не надничай,
че е тъмно вече вън.
Време е, дете, за сън.
Следва; . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
