13 sept 2011, 21:48

Как се готви грях

  Poesía
889 0 13

Сипваш първо хладната си мисъл

на планове коварни да заври.

(Грехът е предварително почистен.)

Боклуците изхвърляш настрани.


Нарязваш ситно разни варианти

като подправки, за да овкусят.

Седем щипки фалш и пет галантност,

лъжичка оправдания за цвят.


Разбъркваш и опитваш гъстотата.

Ако е рядко, трябва да поври.

Най-важен за греха е тишината.

Огъня му просто намали.


Не му е нужно много да се джурка,

да не разкашкаш всичките зърна.

Това е като предене със хурка - 

нужно е и опит и ръка.


Когато го приготвиш, не случайно

(това е констатация от мен)

опива със ухание омайно,

но въпреки сварен, той е зелен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбирате му... Чудесна метафора
  • Да. Както и да го джуркаш, той си остава гр(я)х зелен.
    Симпатично и много твое.
  • Ах,че хубав грях си забъркал!...Поздрав сърдечен!
  • Вальо, признах те като готвач! А като поет отдавна си се доказал! Поздрави най-искрени и едно извинение моля, че те забравих за рождения ден!
  • За вкус добавям щипка приключение,
    вечерен здрач, греха да приюти,
    а резултата - спомен с угризение -
    в усмихнатата маска се таи

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...