Sep 13, 2011, 9:48 PM

Как се готви грях

  Poetry
887 0 13

Сипваш първо хладната си мисъл

на планове коварни да заври.

(Грехът е предварително почистен.)

Боклуците изхвърляш настрани.


Нарязваш ситно разни варианти

като подправки, за да овкусят.

Седем щипки фалш и пет галантност,

лъжичка оправдания за цвят.


Разбъркваш и опитваш гъстотата.

Ако е рядко, трябва да поври.

Най-важен за греха е тишината.

Огъня му просто намали.


Не му е нужно много да се джурка,

да не разкашкаш всичките зърна.

Това е като предене със хурка - 

нужно е и опит и ръка.


Когато го приготвиш, не случайно

(това е констатация от мен)

опива със ухание омайно,

но въпреки сварен, той е зелен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбирате му... Чудесна метафора
  • Да. Както и да го джуркаш, той си остава гр(я)х зелен.
    Симпатично и много твое.
  • Ах,че хубав грях си забъркал!...Поздрав сърдечен!
  • Вальо, признах те като готвач! А като поет отдавна си се доказал! Поздрави най-искрени и едно извинение моля, че те забравих за рождения ден!
  • За вкус добавям щипка приключение,
    вечерен здрач, греха да приюти,
    а резултата - спомен с угризение -
    в усмихнатата маска се таи

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...