13.09.2011 г., 21:48

Как се готви грях

890 0 13

Сипваш първо хладната си мисъл

на планове коварни да заври.

(Грехът е предварително почистен.)

Боклуците изхвърляш настрани.


Нарязваш ситно разни варианти

като подправки, за да овкусят.

Седем щипки фалш и пет галантност,

лъжичка оправдания за цвят.


Разбъркваш и опитваш гъстотата.

Ако е рядко, трябва да поври.

Най-важен за греха е тишината.

Огъня му просто намали.


Не му е нужно много да се джурка,

да не разкашкаш всичките зърна.

Това е като предене със хурка - 

нужно е и опит и ръка.


Когато го приготвиш, не случайно

(това е констатация от мен)

опива със ухание омайно,

но въпреки сварен, той е зелен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирате му... Чудесна метафора
  • Да. Както и да го джуркаш, той си остава гр(я)х зелен.
    Симпатично и много твое.
  • Ах,че хубав грях си забъркал!...Поздрав сърдечен!
  • Вальо, признах те като готвач! А като поет отдавна си се доказал! Поздрави най-искрени и едно извинение моля, че те забравих за рождения ден!
  • За вкус добавям щипка приключение,
    вечерен здрач, греха да приюти,
    а резултата - спомен с угризение -
    в усмихнатата маска се таи

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...