Сипваш първо хладната си мисъл
на планове коварни да заври.
(Грехът е предварително почистен.)
Боклуците изхвърляш настрани.
Нарязваш ситно разни варианти
като подправки, за да овкусят.
Седем щипки фалш и пет галантност,
лъжичка оправдания за цвят.
Разбъркваш и опитваш гъстотата.
Ако е рядко, трябва да поври.
Най-важен за греха е тишината.
Огъня му просто намали.
Не му е нужно много да се джурка,
да не разкашкаш всичките зърна.
Това е като предене със хурка -
нужно е и опит и ръка.
Когато го приготвиш, не случайно
(това е констатация от мен)
опива със ухание омайно,
но въпреки сварен, той е зелен.
© Валентин Йорданов Всички права запазени